Принудили го да сключи брак, не искал да огорчи майка си. Споделил със съпругата си за какво жадува душата му - да живее в труд, бедност и любов към Господа. Казал и "Ти знаеш възлюбена,че настоящият наш живот е кратковременен. Спомни си кого облажава светото Евангелие - не богатите и силните на този свят, но бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните заради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към вечния живот, а просторният и удобният път води към гибел." 

         Така двамата тайно живеели като брат и сестра - спазвали Господните заповеди, помагали на бедните. Били като отшелници сред суетни удоволствия, разкош и великолепие. Когато и двамата били вече свободни - родителите им починали, - поели по монашеския път - тя в женски манастир, той - в мъжки.

        Минали години. Свети Теофан основал манастири, станал игумен. Бил пример за всички в монашеския живот - аскетичната борба, молитвата, любовта към ближния. Господ му дал дара на чудеса, изцеление на болни, изгонване на бесове. Светителят се утвърдил и като църковен писател - сред творбите му  се откроява ХРОНИКАТА, история на Християнската Църква, обхващаща годините 285 - 813 г. Тази хроника остава безценен източник за историята на Църквата.

              Иконоборската ерес при Лъв Арменец /813 - 820 г./ се завърнала. Подложили преподобния на мъчения, затворили го в тъмница, подпалили манастира му Велико село - той защитавал иконопочитанието. Угнетен от старостта и болестите, свети Теофан бил заточен на остров Самотраки,където скоро и починал / 818 г. /.

 

" НА МЕНЕ НЕ СА НУЖНИ БОГАТСТВАТА И ПОЧЕСТИТЕ НА ТОЯ СВЯТ. АЗ ГИ ОСТАВИХ ОЩЕ НА МЛАДИНИ, ЗА ДА СЛУЖА НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА. НИМА ТЕ ЩЕ СЪБЛАЗНЯТ СЕГА ЕДИН СТАРЕЦ? А ЗА МОЯ МАНАСТИР И ЗА РОДНИНИТЕ МИ БОГ СЕ Е ПОГРИЖИЛ!"

ТАКА ПРЕПОДОБНИ ТЕОФАН ИЗПОВЯДАЛ ВЯРАТА СИ ПРЕД МЪЧИТЕЛИТЕ-ИКОНОБОРЦИ