Любовта към Господа отвела Алексий в далечни земи. Минал през Лаодикия /Мала Азия/, стигнал до Месопотамия и там се установил - в гр.Едеса. По време на дългото пътуване той молел Бога да го избави от суетата на света и да го удостои на Страшния съд да застане от дясната Му страна. В Едеса се намирал Неръкотворният образ на Спасителя. Алексий започнал да живее пред храма "Св.Богородица" като просяк - денонощно се молел, всяка неделя се причастявал със Светите тайни, хранел се от подаянията на човеците.

          Седемнадесет години Алексий преживял така - в постоянна молитва и дълбоко смирение. Хората го обикнали, започнали да му оказват голяма почит. Но Божият угодник не желаел човешка слава - напуснал тайно града и се отправил към Киликия. Желаел да заживее там при църквата "Св.апостол Павел". Божията воля била друга - извила се страшна буря и след дълго лутане корабът стигнал бреговете на Италия, недалеч от Рим. Алексий се отправил към града, към родния си дом. Решил да живее там като непознат странник.

            Семейството на Алексий тежко понасяло неговото отсъствие.Къде ли не го търсели, майка му и съпругата му били неутешими. Евфимиан, бащата, бил тъжен и унил - не знаел вече що е радост на този свят. Така Алексий заживял пред вратите на бащиния дом като просяк непознат никому - дългите години, прекарани в пост и лишения, съвършено променили външността му. Бащините слуги му носели храна, хулели го, подигравали го. Това Божият човек търпял, но друго изпитание било по-тежко за него - да чува плача на майка си и на жена си. Но решението му било твърдо - тази естествена привързаност да принесе в жертва на Бога. 

              Докрай устоял Алексий в своето намерение - минали още седемнайсет години и Господ известил своя верен раб за края на земния му път. Тогава той потърсил хартия и мастило и описал целия си живот. В края на това описание Божият човек искал прошка от домашните си - родители и съпруга : "И аз страдах заради вашата скръб и непрестанно молех Бога да ви даде търпение и да ви приеме в Царството Си. Вярвам, че Той ще изпълни молитвата ми, защото от любов към Него аз бях така немилосърден към вашата тъга и тъй жесток към самия себе си." Междувременно Бог открил на духовниците и управляващите, че в техния град живее такъв Божии угодник. Започнали да търсят Божия Човек. Открили го в дома на Евфимиан, вече починал, а лицето му сияело с необикновена светлина. Всички неутешимо плачели, когато разбрали, че непознатият просяк е Алексий. Това се случило на 17 март 411г. в гр. Рим.

 

 

     МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ, БОГ Е ЛЮБОВ! АЛЕКСИЙ, ЧОВЕКЪТ БОЖИЙ, БИЛ ИЗПЪЛНЕН С ЛЮБОВ КЪМ ГОСПОДА. НО ТОЙ ОБИЧАЛ  И ДОМАШНИТЕ СИ - МАЙКА, БАЩА, СЪПРУГА.  ИСКАЛ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО  ДА БЪДАТ ЗАЕДНО. И ЗАТОВА ПРЕЗРЯЛ И ИЗОСТАВИЛ ВСИЧКО ЗЕМНО И ПРЕХОДНО - ЗНАТЕН ПРОИЗХОД, БОГАТСТВО, ОХОЛЕН И БЕЗГРИЖЕН ЖИВОТ, ЧОВЕШКА СЛАВА. ИЗБРАЛ ЖИВОТ НА НЕПОЗНАТ, ПРЕЗРЯН И ДРИПАВ ПРОСЯК! НЕ УГОДИЛ НА ЗЕМНАТА ВОЛЯ НА ДОМАШНИТЕ СИ, ЗАЩОТО ГИ ОБИЧАЛ В ХРИСТА! ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ЖЕРТВЕНА!