Но чуден е Божият промисъл! Как станало обръщането на тази голяма грешница към Бога? 

     Монах на име Герман се връщал от поклонение. Намерил подслон в гр. Илиопол при един християнин. Стаята на монаха гледала към къщата на Евдокия. През нощта той се отдал на молитви, псалмопение, четене на Словото Божие.       Същата нощ грешната жена била сама. Чула монашеските песнопения, словата за Страшния съд, за горчивите мъки, определени за грешниците, за това колко трудно придобилите по нечестен начин богатство ще влязат в  Царството небесно. Всичко това било ново за Евдокия. 

      Рано сутринта тя се срещнала с монах Герман и пожелала той да и разкрие цялата истина :за Христос, за вярата в Него, за любовта към Бога и към ближния, за Божията милост, за покаянието, за Кръщението, за смирената молитва, за Божествената светлина.   

Окаменялото и сърце се потресло. Евдокия напълно изменила живота си : раздала на бедните несметните си богатства, облякла прости и груби дрехи, отдала се на постоянна молитва и бдение, лицето и изгубило руменината си. Но душата била пъла с упование и любов, а в очите сияела небесна радост. Евдокия приела Кръщение.

      Монах Герман я отвел в един женски манастир. Станала монахиня. Пребивавала денонощно в молитва - каела се за греховете си. Игуменката на обителта починала. Монахините пожелали Евдокия да заеме нейното място.

      В тези времена гледали на християните като на врагове на държавата. В гр. Илиопол съжалявали, че красивата Евдокия ги напуснала и станала християнка. Наклеветили я. Повикали я на съд. Но с Божията помощ там тя обърнала в християнската вяра множество човеци, между тях бил и местния управител със семейството си. 

      Същото се случило след години при новия наместник. Но освен съд Евдокия била подложена и на мъчения. Тя изповядала вярата си - Сам Господ и дал сили :"Стой твърдо във вярата, Евдокия! Не бой се, Аз ще бъда с тебе във всички твои страдания!" Претърпяла всичко, а управителят на колене пред нея казал :"Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш!"

      След тези изпитания блажената Евдокия преживяла дълги години в своя манастир. Просвещавала много човеци в истинската вяра, извършвала чудеса - достигнала достойна старост.

     Император Адриан (117г. - 138г.) повдигнал гонение срещу християните. Като гореща проповедница на християнската вяра Евдокия била осъдена на смърт. В 126 г. била посечена с меч.

 

 

 

      ЧУДНА Е СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО! ТО РАЗБИВА КАМЕННИ СЪРЦА И ГИ ИЗПЪЛВА С ЛЮБОВ И ТОПЛИНА. ТО ДАВА ПОКАЯНИЕ И ПРЕОБРАЗЯВА ГРЕШНИЦАТА В ХРИСТОВА НЕВЕСТА. ТО РАЗПРЪСКВА ТЪМНИНАТА С БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА! ТО СПАСЯВА И ВОДИ КЪМ ВЕЧЕН ЖИВОТ!

​